
Тест от адвокатски изпит по гражданскоправни науки Част 1
- Категории Публикации
Тест от адвокатски изпит Част I гражданскоправни науки, с теоритично обяснение на отговорите

Приложените по-долу въпроси са от теста на изпита за адвокати и младши адвокати от пролетната сесия, 2016 г. Времето за решаване на теста е 3 часа. Тъй като ви предоставяме половината от въпросите (гражданскоправна част), за да бъде вашата подготовка максимално близо до изпитните условия, препоръчваме ви да отделите 1 час и 30 Мин за отговори. Всеки въпрос има само един верен отговор. Ако след като маркирате, установите, че избраният отговор е грешен, помислете отново и изберете нов. Когато стигнете до верния отговор ще получите съобщение с теоретична аргументация. Успех!
За допълнителна подготовка, можете да разгледате:
ТЕСТ ОТ ИЗПИТА ЗА АДВОКАТИ И МЛАДШИ АДВОКАТИ, I СЕСИЯ 2016 г. ЧАСТ 1
1. Договорът за продажба на регистриран автомобил следва да бъде сключен:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 144 ЗДвП. (1) Собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. (2) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm3 подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. (3) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Прехвърляне собствеността на регистрирано превозно средство на лице без постоянен адрес или адресна регистрация в Република България се извършва по реда на ал. 2 след прекратяване регистрацията на превозното средство и връщане на табелите с регистрационен номер в съответната служба за регистрация на пътното превозно средство. (4) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара обменят по електронен път информация за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори. (5) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) При сделка с пътно превозно средство приобретателят може да заяви предварително изготвяне на свидетелството за регистрация, в случай че не се извършва подмяна на регистрационни табели, като информацията се подава към Министерството на вътрешните работи заедно с информацията за сключения договор.“
2. Грешката в лицето е:
Верен отговор!
Арг. „Чл. 28 ЗЗД. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които и са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.“
Грешен отговор!
Грешен отговор!
3. Правото да се иска обявяването на договора за нищожен:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Всяка от страните може да се позове на нищожността. Тази възможност се запазва неограничено във времето, тъй като тя не се погасява по давност. Страната, която не признава и не търпи последиците от сделката не е необходимо да предприема нищо. Въпреки че не търпи последиците от сделката, страната, която не ги признава може да предяви срещу насрещната страна иск за прогласяване на нищожността на правната сделка. За това не се изисква правен интерес. Когато страната търпи последиците от сделката, защото е дала нещо по нищожния договор, напр. владението на прехвърления имот, тя има интерес да предяви иска за прогласяване на нищожността на сделката, за да си върне даденото. Тези два иска (за прогласяване на нищожността и за връщане на даденото) страната трябва да предяви преди изтичането на придобивната давност (ако е дала вещ) или на погасителната давност (ако е дала пари), за да не срещне основателно възражение за изтекла придобивна или погасителна давност.
N.B! „Чл. 34 ЗЗД. Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.“ Вземането по чл. 34 ЗЗД се погасява с общата 5-годишна давност“
Грешен отговор!
4. От действията на представителя за представляваня могат да възникнат:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Представителството с оглед действащата уредба може да бъде определено като правно явление, при което извършените правни действия от едно лице пораждат правни последици директно за друго лице по силата на самия закон (законно представителство) или по волята на представлявания (доброволно представителство) – чл. 36, ал. 1 ЗЗД.
5. Договор, сключен при превишаване пределите на представителната власт:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Правните действия, извършени при превишаване на учредена представителна власт (excessus mandati), не пораждат правни последици нито между страните, които са ги извършили, нито спрямо трети лица, като същевременно те се намират във висящо положение, докато не е сигурно дали мнимо представляваният ще ги приеме в своята имуществена сфера. Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. (ТР № 5/2014 по тълк. дело № 5/2014 ОСГТК ВКС)
Грешен отговор!
6. Вината се предполага до доказване на противното:
Верен отговор!
Арг. „Чл. 45 ЗЗД. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.“
Грешен отговор!
Грешен отговор!
7. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, те се погасяват в следната последователност:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 76 ЗЗД. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.“
8. Предварителният договор за продажба на недвижим имот:
Верен отговор!
Арг. „Предварителният договор няма вещнопрехвърлително действие, той поражда единствено облигационни отношения между страните. Per argumentum a contrario и във връзка с чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предварителният договор се разваля извънсъдебно, с едностранно волеизявление от изправната страна до неизправната, с което тя упражнява свое потестативно право.“
Грешен отговор!
9. Ако едно лице има изискуемо вземане във връзка с подобрение на чужда движима вещ, то има право:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 91 ЗЗД. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане. Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.“
Грешен отговор!
10. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 118 ЗЗД. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.“
11. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 123 ЗЗД. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници. Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора.“
12. Поръчителството, поето за част от задълженията на длъжника:
Верен отговор!
Арг. „Чл. 139 ЗЗД. Поръчителство може да се поеме и за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение.“
Грешен отговор!
Грешен отговор!
13. При доставка на родово определени стоки рискът от случайно погиване или повреждане се носи от:
Верен отговор!
Арг. „Чл. 186а ЗЗД Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места – от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател.
Грешен отговор!
Грешен отговор!
14. Договорът за наем:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 229 ЗЗД Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка.“
Грешен отговор!
15. Наемателят на недвижим имот е:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго като своя. Държането е упражняване на фактическа влас върху вещ, която лицето държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.“
16. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 34 ЗС. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.Искът за делба не се погасява с давност.“
17. Движима вещ се придобива по давност:
Верен отговор!
Арг. „Чл. 80. ЗС „Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността и по давност.“
18. Не подлежи на вписване в имотния регистър:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 112 ЗС. Вписват се:
а) (доп. – ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 1996 г., доп. – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;
б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;
в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;
г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно разпределителни протоколи относно такива имоти;
д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;
е) договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година;
ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и
з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква „а“, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви;
и) (нова – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот;
к) (нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване.
19. Прехвърлянето на търговско предприятие, в което е включен недвижим имот, следва да бъде извършено:
Верен отговор!
Арг. Отговорът на въпроса е съобразен с действащата уредба към м. май 2016 г.
N.B.! „Съгласно разпоредбата на Чл. 15, ал. 1 ТЗ от действащата към настоящия момент законова уредба Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
Съгласно чл. 16, ал. 5 ТЗ Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията.“
Грешен отговор!
Грешен отговор!
20. Допълнителната парична вноска в дружество с ограничена отговорност:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 134. (1) По решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Съдружник, който не е гласувал за решението по ал. 1, има право да прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3. Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието – за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението – за всички останали съдружници.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.)
Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага.“
Грешен отговор!
21. Договорът за прехвърляне на дружествени дялове между съдръжниците се сключва в:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Отговорът на в съобразен с действащата уредба към м. май 2016 г.
N.B.! „Съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ от действащата към настоящия момент законова уредба прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16, ал. 2 – 4се прилагат съответно.“
Грешен отговор!
22. Облигации могат да издават:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 204. (1) ТЗ Облигации може да се издават само от акционерно дружество.“
23. Уговроката за лихва върху лихва, включена в договор между търговци:
Верен отговор!
Арг. Чл. 294 ТЗ. (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
Грешен отговор!
Грешен отговор!
24. Когато наследникът умре, преди да е приел наследството и преди да се е отказал от него:
Верен отговор!
Арг. „Чл. 57 ЗН. Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.“
Грешен отговор!
Грешен отговор!
25. Когато встъпващите в брака са непълнолетни, по отношение на имуществените им отношения се прилага:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 18. СК (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
- законов режим на общност;
- законов режим на разделност;
- договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.
(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19.
(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19.“
Грешен отговор!
26. След изтичането на срока за отговор на исковата молба, до приключване на съдебното дирене, страните могат:
Верен отговор!
Арг. „Чл. 147 ГПК. До приключване на съдебното дирене страните могат:
- да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
- да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
27. Като страна по делото дават обяснения:
Верен отговор!
Арг. „Чл. 177 ГПК. (1) Като страни по делото дават обяснения:
- физическите лица;
- законните представители на юридическите лица;
- длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;
- съдружниците в събирателно дружество;
- лично отговорният съдружник в командитно дружество.
(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя и.“
Грешен отговор!
Грешен отговор!
28. Производството по чл. 193-194 ГПК за оспорване истиността на частен документ е приложимо:
Верен отговор!
Арг. Съгласно Чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, т.е. частните документи имат формална доказателствена сила, което от своя страна задължава съда да счита лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление. С разпоредбата на чл. 180 ГПК законодателят въвежда оборима презумпция по отношения на авторството на документа. Когато една от страните в съдебното производство оспорва истиността на частен документ, тя опитва да опровергае формалната му доказателствена сила и да установи, че авторът на документа е различен от посочения, т.е. документът е неавтентичен.
N.B.! Официалните свидетелстващи документи разполагат с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК). Съдът е длъжен да приеме за доказани тези изявления или действия, които са направени от или пред длъжностно лице и са удостоверени е официален документ. От изложеното може да се направи извода, че разликата между формална и материална доказателствена сила е, че първата обвързва съда относно авторството на документа, а втората относно съдържанието му.
Грешен отговор!
29. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение не обвързва:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Според Чл. 298 ГПК. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички .
(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.
Процесуалната субституция представлява едно изключение от правилото, че с процесуална легитимация разполага само лицето, което е носител на спорното право или на право, което ще бъде накърнено, ако спорното право съществува. Т.е. когато едно чуждо на спорното правоотношение лице разполага с право на иск. Процесуалният субституент е главна страна в исковия процес, което участва вместо или наред с носителя на спорното право. По отношение на него се формира сила на пресъдено нещо и отговорността за разноски.
30. До края на съдебното дирене в първа инстанция ищецът има право да:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг.“Чл. 214 ГПК. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
(2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.“
31. Определението, с което първоинстанционният съд отказва да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Определението, с което се отказва приемане на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не прегражда разглеждането му, доколкото съединяването на исковете за общо разглеждане в едно производство е само една възможност, а не императивно установено правило (Опр. № 642/21.11.2011 г., по ч.гр.д. № 479/2011 г., на III г.о.; Опр. № 831/ 05.12.2011 г., по ч.т.д. № 801/2011 г., на I т.о.).
32. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение има за предмет:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Под обективни предели на силата на пресъдено нещо (СПН) се разбира предметът, за който СПН важи. Този предмет е материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението, като го е потвърдил или отрекъл. Законодателят въздига с чл. 298 ГПК в предмет на СПН само спорното право. В ал. 4 на същата разпоредба са очертани единствените изключения от принципа, че само спорното право е предмет на СПН, като я разпростира още относно възраженията за задържане и прихващане.
Чл. 298 ГПК. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.
(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.“
33. Ако въззивната жалба не съдържа указания в какво се състои порочността на решението тя е:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 260 ГПК. Жалбата съдържа:
- името и адреса на страната, която я подава;
- означение на обжалваното решение;
- указание в какво се състои порочността на решението;
- в какво се състои искането;
- новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
- новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
- подпис на жалбоподателя.
Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.(2) Жалбата се връща, когато:
- е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
- не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.
От корективното тълкуване на цитираните разпоредби може да се направи обоснования извод, че не са задължителни реквизитите на т.3, 5 и 6 от чл. 260 ГПК, т.е. ако е подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са изложени конкретни пороци на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд следва да извърши служебна проверка по отношение на валидността, допустимостта в обжалваната част и правилността на първоинстанционното решение единствено по отношение приложението на императивните материалноправни норми.“
34. Конститутивно действие имат:
Верен отговор!
Арг. Конститутивното действие е присъщо само на конститутивните решения, с които се уважават конститутивни искве. Докато СПН и изпълнителната сила са държавноправни последици на решението, конститутивното действие е гражданска негова последица. Чрез нея съдебното решение става юридически факт, който създава, изменя или прекратява граждански правоотношения. Конститутивното действие принутително осъществява потестативното право и е поради това защита в полза на ищеца – носител на потестативното право, и санкция спрямо ответника – подчинен на правната промяна независимо и въпреки неговата воля.
35. Определенията, постановени за пръв път от въззивния съд, подлежат на обжалване пред ВКС:
Верен отговор!
Арг. Отговорът е съобразен с действащата уредба към м. май 2016 г.
Чл. 274 ГПК (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
- Когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
- В случаите, изрично посочени в закона.
(2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлеждат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.
(3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен стд подлежат:
- определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
- определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
(4) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
N.B.! Настоящата редакция на горецитираната разпоредба е следната:
„Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
- когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
- в случаите, изрично посочени в закона.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
- определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
- определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.“
36. Са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат, в производството за отмяна ВКС:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 303 ГПК. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
- се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
- по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
- решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
- между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
- страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
- страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29;
- (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.
(2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
(3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.
Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.
(2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
(3) Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.
(4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.“
Грешен отговор!
37. Какъв е срокът за оспорване на индивидуален административен акт пред по-горестоящия административен орган, когато е изпратено съобщение за издаването му:
Верен отговор!
Арг. Чл. 84 АПК. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне.
Грешен отговор!
Грешен отговор!
38. На кои органи са подведомствени исковете за обезщетения на държавни служители за времето, през което не са били на служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебните им правоотношения:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 100, ал. 4 ЗДСл Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 95 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2008 г.) Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Чл. 203 АПК. (1) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.
Грешен отговор!
39. Допуска ли се събиране на доказателства в касационното производство пред Върховния административен съд:
Верен отговор!
Арг. Чл. 219 АПК. (1) За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.
(2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.
Грешен отговор!
Грешен отговор!
40. Как държавният служител се възстановява на длъжността си при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 122 ЗДСл. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.; изм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) По реда на ал. 1 се възстановява на предишната длъжност и държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено по реда на чл. 107, ал. 1, т. 1 поради влязла в сила оправдателна присъда. (3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.; изм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.
Настоящият ТЕСТ е продукт на Висшия Адшокатски Съвет, предложените отговори на тестовите задачи представят виждането на екипа на ЛексАрт за правилност и са съобразени с действащата нормативна уредба в Република България към датата на публикуване на теста в уеб сайта lexart.bg
Ако имате друго решение на даден въпрос моля оставене ни коментар, чрез контактната форма.
Тест от адвокатски изпит по наказателноправни науки Част 2
НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ – ТЕСТ ОТ АДВОКАТСКИ ИЗПИТ – ЧАСТ II , С теоритично ОБЯСНЕНИЕ НА…