Тест от адвокатски изпит по наказателноправни науки Част 2
НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ - ТЕСТ ОТ АДВОКАТСКИ ИЗПИТ - ЧАСТ II , С теоритично ОБЯСНЕНИЕ НА ОТГОВОРИТЕ
За допълнителна подготовка, можете да разгледате:
ТЕСТ ОТ ИЗПИТА ЗА АДВОКАТИ И МЛАДШИ АДВОКАТИ, I СЕСИЯ 2016 г. ЧАСТ 2
41. За престъпления, извършени на територията на Република България, е приложим Наказателният кодекс:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 3. (1) НК Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.“
42. Наказателноотговорно лице е:
Верен отговор!
Арг. „Чл. 31. НК (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице – навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. (2) Непълнолетно лице – навършило 14 години, но ненавършило 18 години – е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. (3) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая. (4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс.“ В наказателното право наказателна отговорност за извършено престъпление може да носи само физическо лице.”
Грешен отговор!
43. Престъпна самонадеяност е налице, когато деецът:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 11. НК (3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.“. Престъпна самонадеяност е налице, когато деецът съзнава по принцип общественоопасния характер (абстрактно, а не конкретно) на деянието, предвижда принципната възможност от него да настъпи престъпният резултат, но неправилно смята, че този резултат ще бъде избегнат. Деецът нито иска, нито е бил против резултата, а е действал само защото е бил напълно убеден, че престъпният резултат ще бъде избегнат. Онова обстоятелство, на което деецът разчита, са най-често неговите собствени възможности (оттук и наименованието “самонадеяност”). Наред с това самонадеяност е налице и когато деецът разчита напълно на други фактори като: самия пострадал, трето лице, някакви обективни закономерности.
44. Довършен опит е налице, когато деецът е започнал изпълнението на умишлено престъпление:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Според определението на чл. 18, ал. 1 НК „опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление”.
45. Подбудителството и помагачеството като форми на съучастие са довършени:
Верен отговор!
Арг. Подбудителството е форма на интелектуално участие в престъплението, която се отнася до формиране на умисъла у извършителя. Съгласно законовата дефиниция по чл. 20, ал. 3 НК, подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението, Помагачеството е форма на физическо или интелектуално участие в престъплението и допринася за неговото извършване чрез създаване на условия за това. Съгласно законовата дефиниция на чл. 20, ал. 4 НК, „помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. От изложеното може да се направи извода, че като форми на съучастие подбудителството и помагачеството са довършени със започване на осъществяването на престъплението от извършителя.
46. Продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 НК не се прилага за:
Верен отговор!
Арг. При тази категория престъпления (макар и също да се касае до едно престъпление) фактът на единството на престъплението произтича не до отразени в материално правната норма специфики в конструкцията на определен вид престъпление, а от единството на две или повече еднородни прояви, всяка от тях осъществяващи състав на едно и също престъпление, обединени в едно цяло поради наличието на обективна и субективна връзка между тях, като последващите прояви се явяват като продължение на предшестващите и то по начин, че причинените общественоопасни последици се обединяват в общ съвкупен резултат. В чл. 26 НК е дадено и легално определение на понятието „продължавано престъпление”, като в него са очертани неговите признаци както от обективна, така и от субективна страна.
„Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 – 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.
(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.
(5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.
(6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.“
Грешен отговор!
Грешен отговор!
47. Наказателното преследване се изключва поради изтекла абсолютна давност:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:
- (изм. – ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица;
- петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;
- десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;
- (изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и
- (изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи.
(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63
(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им.
Чл. 81. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.
(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Грешен отговор!
48. Убийството се квалифицира като извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато:
Верен отговор!
Арг. Критерият е установен в чл. 12, ал. 2 НК, а именно: когато защитата явно не съответства на характера и опасността на деянието. Превишаванеот на пределите е възможно само когато е възможна и неизбежна отбрана, ако непосредственото нападение, срещу което деецът се зашитава е преустановено, то тогава може да става въпрос за деяние при афект или реторсия, но не и неизбежна отбрана. В тази връзка са задължителните указания, дадени в ППВС 12/29.11.1973 г. по н.д.№ 11/1973
Чл. 12. НК (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.“ Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено. След като нападението е прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и като извършени при неизбежна отбрана.“
Грешен отговор!
49. Отнемането на чужда движима вещ се квалифицира като грабеж, когато е извършено:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 198. НК (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.“
50. Субект на длъжностно присвояване може да е:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Съставите на чл.201 и сл. от НК и по чл.219 от НК съществено се отличават както във връзка с особеностите от обективна, така и с особеностите на субективната си страна. Общото между тях е, че деецът е длъжностно лице, като по основния състав на безстопанствеността по чл.219, ал.1 от НК и на него му е поверено имущество, за което следва да полага грижи, респ. да го пази.
„Чл. 201. НК Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.“
51. Активен подкуп е налице, когато:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 304. НК (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.
(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.
52. Субект на престъплението лъжесвидетелство може да е:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Субект на престъплението лъжесвидетелстване може да бъде наказателноотговорно лице, което има качеството на свидетел. Такива са онези лица, които са привлечени в процеса, за да изложат пред надлежните органи своите лични възприятия от определени факти, които имат значение за делото, и то по установения за това ред. Такива могат да бъдат и тези, които не са преки очевидци, а само са чули нещо за този факт от други лица. Наред с това трябва да се отбележи, че субект на престъплението по чл. 290 НК може да бъде само онова лице, което поради факта, че притежава лични възприятия за конкретни обстоятелства, които са от значение за делото, е конституирано като свидетел, след което е дало съгласие си да изпълни своето правно и обществено задължение да даде показания, т.е. да не е налице изричен отказ от свидетелстване
„Чл. 290 НК. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.
(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване“
53. Документ с невярно съдържание е изявление, при което:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Документ с невярно съдържание е този, в който авторът му е удостоверил неверни обстоятелства или изявления.
54. Извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се квалифицира като:
Верен отговор!
Арг. „Чл. 325. НК (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.“
Грешен отговор!
55. За образуването на организирана престъпна група е необходимо:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 93, т. 20 НК „Организирана престъпна група“ е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.
56. Когато обвиняемият, след повдигане на обвинението, изпадне в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, наказателното производство:
Верен отговор!
Арг. Чл. 24 НПК. (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
5. След извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 34 ЗС. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.Искът за делба не се погасява с давност.“
57. Спрямо обвиняемия за престъпление от общ характер мярка за неотклонение се взема:
Верен отговор!
Арг. Чл. 56 НПК. (1) Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл. 57.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 – 4, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия.
(3) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
Чл. 57 НПК. Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
58. Мярката за неотклонение „подписка“ се състои в задължение на обвиняемия:
Верен отговор!
Арг. Чл. 60 НПК. (1) (Предишен текст на чл. 60 – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Органът, взел мярката по ал. 1, уведомява структурите на Министерството на вътрешните работи.
(3) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Спазването на задължението по ал. 1 се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. За констатирани нарушения на задължението се уведомяват прокурорът и съдът.
Грешен отговор!
59. Юридическо лице, което е претърпяло вреди от престъпление от общ характер, може да участва в наказателното производство като:
Верен отговор!
Арг. Чл. 84 НПК. (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Грешен отговор!
Грешен отговор!
60. Граждански ответник е:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 89 НПК. Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия, участват в съдебното производство като граждански ответници.
Грешен отговор!
61. В производството, образувано по тъжба на пострадалия, прокурорът:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 48 НПК. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 5, т. 3 – 5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.
(2) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.
Грешен отговор!
62. При разминаване в позициите на защитника и обвиняемия по основните линии на защитата, защитникът е длъжен:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 98. (1) Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.
(2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.
(3) Защитникът не може да отказва правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че обвиняемият има и друг защитник.
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 153 НПК. Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.“
Грешен отговор!
64. Принудителното изземване от обвиняемия на образци за сравнително изследване по назначена на досъдебното производство експертиза е:
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 146 НПК. (1) Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.
(2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд.
(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето.
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Законодателят е предвидил изрично обжалване само на определението за отказ да се допусне участието на акцесорна /допълнителна/ страна – частен обвинител. Отказът да се допусне участие на допълнителна страна – граждански ищец и отказът да се приеме за съвместно разглеждане на гражданския иск не подлежи на обжалване съгласно ал. 3 на чл. 341 от НПК, тъй като не е сред съдебните актове, визирани в ал. 1 на посочения член и не е изрично предвидена неговата проверка отделно от присъдата по смисъла на ал. 2 на чл. 341 от НПК. Заедо с това видно и от т. 3 на ТР № 2 от 05.02.2004 г. на ВКС по тълк. н. д. № 2/2003 г. на ОСНК, „….отказът на първоинстаннцинния съд да допусне пострадалия до участие в процеса като граждански ищец не подлежи на инстанционен контрол. Гарантираната възможност искът по чл. 45 от ЗЗД да бъде предявен по реда на ГПК, както и обективните предпоставки, при които наказателният съд не може да откаже разглеждане на такъв иск в наказателния процес е съответно на изискването за справелдлив процес от гледна точка на достъпа до правосъдие.“ Предвид изложеното въззивното обжалване на определението на първоинстанционния съд, с което се отказва приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на граждански иск е недопустимо“
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 293 НПК. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 324 НПК. (1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда – до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.
(2) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците – без съгласието на техните доверители.
68. Срокът за подаване на касационна жалба:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. Чл. 186 НПК. (1) Срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини.
(2) Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока.
(3) Едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат.
(4) По молба на заинтересованото лице изпълнението на действието, за което е пропуснат срокът, може да бъде спряно.
(5) Молбата за възстановяване на срока се разглежда в седемдневен срок от постъпването и.
(6) Възстановяване на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните.
Верен отговор!
Арг. Чл. 348 НПК. (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:
- когато е нарушен законът;
- когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
- когато наложеното наказание е явно несправедливо.
(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
- (изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено;
- няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
- присъдата или решението са постановени от незаконен състав;
- тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.
(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата.
(5) Наказанието е явно несправедливо, когато:
- очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс;
2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.
Грешен отговор!
70. Когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъпле¬нието, се провежда:
Грешен отговор!
Грешен отговор!
Верен отговор!
Арг. „Чл. 362 (1) Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението.
(2) Разследващият орган е длъжен веднага да уведоми прокурора.
(3) Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.
(4)Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.
(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до три дни от установяването на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.“
N.B. ! Отговорът на въпроса е съобразен с нормативната уредба, действаща към м. май 2016 г. Към настоящия момент, цитираната разпоредба, е отменена.
Настоящият ТЕСТ е продукт на Висшия Адшокатски Съвет, предложените отговори на тестовите задачи представят виждането на екипа на ЛексАрт за правилност и са съобразени с действащата нормативна уредба в Република България към датата на публикуване на теста в уеб сайта lexart.bg
Ако имате друго решение на даден въпрос моля оставене ни коментар, чрез контактната форма.
Тест от адвокатски изпит по гражданскоправни науки Част 1
Тест от адвокатски изпит Част I гражданскоправни науки, с теоритично обяснение на отговорите Приложените по-долу…