
Какво трябва да знаем за въззивното производство
- Категории Публикации
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО, СЪГЛАСНО ЗАКОНОВАТА УРЕДБА НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС И СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА?

I. Какво се случи с уредбата на Гражданския процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008 г. по отношение на въззивното производство?
Промените на Гражданския процесуален кодекс относими към въззивното производство (об., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) са еманация на нуждите на обществото ни за бързо, ефективно, предвидимо и достъпно правосъдие. В тази връзка, законодателят въведе значими промени във въззивното производство, целящи пълното изясняване на фактическата страна на спора още пред първоинстанционния съд. Правната теория, а и съдебната практика е възприела, че въззивното обжалване по действащия ГПК е от вида на ограниченото (непълно) въззивно обжалване.
На първо място, преклудирана е възможността на страните да сочат нови (новооткрити и/или новонастъпили) факти и доказателства пред въззивната инстанция. Преклузията не следва да се абсолютизира, касае се за тези факти и обстоятелства, които страната не е могла да ангажира пред първата инстанция, като във въззивната жалба, респ. отговора на въззивната жалба, страната следва да посочи точно причините, които са й попречили да посочи или представи фактите, респ. доказателствата. Законодателната промяна от една страна дисциплинира страните в процеса, а от друга е способ за преодоляване злоупотребата с процесуални права.
На следващо място, ограничена е възможността да се променя спорният предмет, чрез предявяване на нови защитни възражение на ответника. Недопустимо е изменението на иска по размер, както и встъпването на подпомагаща страна в процеса.
Проява на ограниченото въззивно обжалване е задължение на въззивния съд да реши спора на база фактите, установени пред първоинстанционния съд и въз основа на посочените в жалбата основания за неправилност на решението на първоинстанционния съд, т.е. същият трябва да реши спора по същество, ако отмени първоинстанционното решение като неправилно, а не да го връща за ново разглеждане на първата инстанция.
II. Проверката, която трябва да извършим преди да пристъпим към депозиране на въззивната жалба
Преди да се разгледа характерът, същността и съдържанието на въззивната жалба и като цяло на въззивното производство следва да бъдат направени няколко уточнения. На първо място, на въззивно обжалване подлежат диспозитивите на решенията на първоинстанционния съд /районен или окръжен/. В т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 ОСГК на ВКС по тълк.д. № 1/2000 г. е изяснено, че мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, предвид, че същите не обвързват насрещните страни със сила на пресъдено нещо и щом крайният резултат ги удовлетворява, нямат правен интерес от обжалване. Логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ГПК налагат извода, че мотивите не са част от съдържанието на решението, макар и да са материализирани в един и същи документ, а именно писмения акт на решението. Следва да се направи едно важно уточнение по отношение на мотивите. Предвид обстoятелството, че в тях се излагат съображенията на съда, обосноваващи решението, а именно, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК в мотивите се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и направените правни изводи на съд, същите са обект на въззивна дейност при обжалване на решението.Извън обхвата на въззивния контрол са също така:
- Неприсъствените решения (чл. 239, ал. 4 ГПК). Следва да се има предвид, че в случай на постановяване на неприсъствено решения, страната, срещу която е постановено същото има три възможности:
-
- Да подаде в едномесечен срок от датата на връчване на неприсъственото решение молба за отмяната му по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивната инстанция.
- Да предяви с иск същото право или да го оспори в случай, че се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно (чл. 240, ал. 2 ГПК. Срокът за предявяване на иска е тримесечен от деня, в който тя е узнала обстоятелството или е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от погасяване на вземането. Срокът е преклузивен.
- Молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК
- Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. С оглед т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г, постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. Съгласно тълкувателното решение следва да се направи разграничение между хипотезите, при които заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от хипотезите, в които произнасянето на съда по отношение на разноските е погрешно. Именно в последния случай приложение намира разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК, като законодателят дава възможност на заявителя да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. В случай, че съдът е пропуснал и въобще не се е произнесъл по искането за разноски, е налице непълнота, която следва да се отстрани по реда на чл. 248 ГПК.
- Решението на окръжен съд по жалби срещу действия или бездействия на съдебния изпълнител (чл. 437, ал. 4 ГПК). В това производство окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалвания несъдебен акт, а не като въззивна инстанция.
- Определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274 ГПК, законодателят е предвидил две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба, а именно: определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и втората група са тези определения, които изрично са посочени от закона. Определения, преграждащи пътя за разглеждане на делото са тези, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. Определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск не спада към категорията, визирана в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, както и към т. 2 от същия член, тъй като, видно от чл. 212 ГПК, законодателят не е предвидил изричното му обжалване. (виж т. 7 а/ ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/9 .12. 2013 ОСКТК на ВКС по тълк.д. № 1/2013).
- Определението, с което районният съд се произнася в закрито заседание във връзка с постановлението, с кеото съдебният изпълнител налага глоба. (чл. 93, ал. 2 ГПК). По своя характер производството по чл. 93, ал. 2 ГПК се явява съпътстващо изпълнителното производство. То не се развива в рамките на граждански исков процес и актът, с който приключва не дава разрешение по същество на материалноправен граждански спор.
- Съдебната спогодба (чл. 234, ал. 3 ГПК). Съдебната спогодба има сложен фактически състав. От една страна се касае за договор за спогодба, чрез който страните по висящо дело и чрез взаимни отстъпки уреждат отношенията си със сила на пресъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, възникнал между тях, като десезират съда и слагат край на делото. От друга страна, сложният фактически състав на съдебната спогодба обхваща и определението на съда, с което същият одобрява спогодбата като законосъобразна и непротиворечаща на добрите нрави. Предвид това, че съдебната спогодба е договор, макар нуждаещ се от потвърждения от съда, това не я превръща в съдебен акт, поради което не може да се обжалва и да се атакува чрез извънредни средства за отмяна на влезли в сила съдебни решения, нито да се тълкува по реда на чл. 251 ГПК.
- Определението, с което съдът се произнася по молба за определяне на привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. (чл. 323, ал. 3 ГПК). Предвид изричната забрана на законодателя за обжалване на този акт, подаването на частна жалба срещу него ще е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане от съда.
- Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие (чл. 330, ал. 5 ГПК). Съгласно чл. 330, ал. 5 ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалваме. Същото е окончателно, считано от момента на обявяването му. Съгласно Тълкувателно решение № 60 от 12.08.1987 г. по гр. дело № 31/1987 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило актуалността си и при действието на новия СК, съдебното решение в частта, с която се възпроизвежда споразумението между страните, също не подлежи на обжалваме. Последното има договорен характер и решението в тази си част поначало не формира сила на пресъдено нещо.
- Решението, с което молбата за издаване на искания от страната охранителен акт се уважава (чл. 537 ГПК). Тъй като решението удовлетворява молбата на молителя, същият няма правен интерес от обжалването. Предвид безспорния характер на охранителните производства не е налице и насрещна страна, която да бъде засегната от акта и която да има правен интерес от обжалването му. (виж Фиг. 1)
-
Поправяне на очевидна фактическа грешка (ОФГ).
-
Тълкуване на неясно решение
Допълване на решението
- Допълване/Изменение на решението в частта за разноските (чл. 248 ГПК)



Използвана литература:
- Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. С., 2012,
- Влахов, Кр., Актуални проблеми на новия Граждански процесуален кодекс. Второ издание. С., 2012
Съдебна практика:
- Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 ОСГК на ВКС по тълк.д. № 1/2000 г.
- Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г.
- Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 ОСГТК на ВКС по тълк. д.№ 4/2013 г.
- Тълкувателно решение № 60/12.08.1987 г. ОСГК на ВКС по гр. дело № 31/1987 г.
- Тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 на ОСГТК на ВКС
- Решение № 412 от12.2014 г. по т.д.. № 1810/2014 г., ГК IV ГО на ВКС
- Определение № 80 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2016 г., II г. о., ГК
Автор: адвокат Цветина Ранкова
Можете да разгледате: